Някога един мъдър човек ми каза " По-добре да извършиш някоя необмислена глупост, отколкото да изпадаш в отчаяние и униние." Отчаянието е най-страшното нещо. От всичко има изход. Понякога не се вижда, но трябва да набереш търпение и кураж и да изчакаш. И ето, че в края на тунела се появява една малка светла точица, която постепенно се превраща в сноп лъчи и виждаш изхода от проблема, който те подтиска. Няма безизходна ситуация, просто още изходът не е намерен от нашето съзнание. Когато прекалено много се вторачваме в нещо, то започва да ни изглежда страшно голямо, а може да е една прашинка, която никой не забелязва... Имам една приятелка, която изпада в ужас и депресия, ако й се появи пъпка на лицето.Веднъж даже припадна. Смешно, нали?! Но колкото и пъти да я убеждавам, че едва ли някой ще забележи тази пъпка на лицето й, тя все не ми вярва. И ето, че направих нещо друго, казах и че понякога тези дребни недостатъци не само не загрозяват лицето, а и му придават някакъв чар. Тя се вторачи в огледалото и откри, че думите ми са истина. Дребните ни "недостатъци" са неща, които ни отличават от другите и ни правят единствени и уникални и именно за това може би някой хора ни харесват. Ако всички си приличаме като клонинги дали ще бъде много забавно...каква скука, а, където и да се обърнеш- съвършенство ; ) Как ще се различаваме, как ще се обичаме и харесваме...Природата е много изобретелна, тя ни е направила различни, за да сме си интересни един на друг...Ето, че обикновено русите мъже харесват тъмни жени, а чернооките- светли. А такива като мен, които искаха да си купят сини лещи, за да не се виждат зелените им очи, се оказаха специални...;)
 Лек ден Ви желая, приятели! Наистина е прекрасно, че сме различни. Във всеки от нас има вълшебна красота, която ни е дадена от Бога, тъй като ние сме негови творения, просто трябва да я откриете и ако случайно сте извършили накоя глупост, знайте не сте сами и другите сме като вас...